От бензин към метан
създадена на: 15 май 2009, петък променена на: 10 юни 2009, срядаПЕТ ЛЕСНИ СТЪПКИ КЪМ МЕТАНА
Процеса на конвертирането на автомобилите от бензин на природен газ може да се раздели на 5 етапа - от подбирането на бутилките до настройката на мотора с новото гориво.
ПЪРВА СТЪПКА: Избор на бутилки
От броя и геометричния обем на бутилките зависи какъв пробег ще изминава вашият автомобил с едно зареждане.
По долната таблица можете лесно да се ориентирате за това:
Например:
-бутилка с вместимост 30 л, при налягане 200 атм, осигурява на автомобила пробег, който бихте изминали с 8,25 л бензин.При разход 9 л/100 км това се равнява на 92 км пробег.
-бутилка с вместимост 40 л е еквивалентна на пробег с 11 л бензин;
Използвайки тази зависимост, може да се определите колко бутилки или колко литра общ обем е нужен за вашия автомобил.
Трябва да се има в предвид, че една пълна с метан 40-литрова стоманена бутилка тежи около 55 кг.
Това неудобство се компенсира чрез:
- подлагаме гумени шайби под или над пружините;
- заменяне на самите пружини.
Съществуват и полимерни бутилки, които са значително по-леки, и съответно по-скъпи.
Теглото им достига до 0.300 кг на литър от обема т.е. бутилка от 30 литра ще тежи 9 килограма.
ВТОРА СТЪПКА: Избор на АГУ
Като се има предвид, че не всички производители на пропан-бутанови газови уредби произвеждат и метанови, е нормално техният асортимент е по-беден.
На този етап у нас се предлагат 4-5 марки, така че, ако нямате особени предпочитания към марка и модел, доверете се на газсервиз, който поема гаранционна поддръжка на предлаганите уредби.
Там ще преценят кой вид газова уредба ще работи най-добре на вашия автомобил.
ТРЕТА СТЪПКА: Монтажът на АГУ
1. Укрепване на бутилките: Трябва да се има предвид по-голямото тегло на метановите бутилки и съответно по-големите инерционни сили, действащи върху елементите на укрепването им.
Редно е за закрепване на една бутилка да се използват шини с по-висока якост, прикрепени към автомобила с болтове М8 или М10, задължително с подложни шайби.
По мнение на специалисти е абсолютно недопустимо укрепване на шина кьм купето с поп нит или видия.
При укрепване на група бутилки, задължително трябва да се използват по-здрави шини и по възможност да се изработят метални стойки, подложки от дърво или гума и да се осигурят обтегачите против разхлабване.

фиг.1. Схема на газовата уредба на автомобил на природен газ
2. Отвеждане на евентуалните пропуски на метан извън купето:
-природният газ е по-лек от въздуха и се събира до тавана на затворените пространства, ако няма вентилация;
-тръбните връзки между бутилките да са в гофриран газоотвеждащ шланг;
-да се предвидят отдушници, колкото е нужно на брой, монтирани така, че да изсмукват по време на въздуха от областта на крановете и тръбните връзки и да го отвеждат извън автомобила.
3. Тръбата за високо налягане.
Работното налягане на метановата инсталация е 200 атм, но при пълнене в следствие бързото компресиране и съпровождащото го загряване достига до 240 атм.
Задължително трябва да се използва тръба медна или стоманена, съпроводена от сертификат за качество с подходящи параметри.
Европейските норми са категорично в полза на стоманените нераждаваеми тръби.
4. Магистрален електромагнитен спирателен клапан.
В някои от схемите на производители на АГУ този клапан е спестен и налягането в бутилките се "подпира" единствено от електроклапана на редуктор.
Според нас той трябва да се използ¬ва задължително.
Считаме, че оскъпяването на комплекта с магистралния спирателен кран си струва заради двойно по-високата сигурност.
5. Пълнене на бутилката.
Става от трипътник, който се монтира на газовата магистрала чрез тръбни връзки, а свободният край, оформен стандартно, представлява накрайник за пълнене с вграден обратен клапан, задържащ налягането при отстраняване на накрайника от газколонката. Тоест, този елемент може да изпусне газ от три места: две тръбни връзки и един обратен клапан.
Конструкцията му е такава, че не позволява газоотвеждане с гофриран маркуч, следователно трябва да се монтира на достатъчно проветливо място.
В повечето случаи такова подходящо място се оказва двигателното отделение.
6. Манометър.
Той е добре да се присъедини на такова място, че да показва постоянно налягането без да се влияе от това дали автомоиблът е на контакт на положение "газ".
Би било редно също той да е близо до пълначното, за да може да се следи налягането по време на пълнене.
7. Редуктор.
Служи за понижаване на налягането преди впръскване в цилиндрите на двигателя.
8. Смесител
В каталозите на производители на смесители са дадени размери на дифузьора за пропан-бутан и метан.
При абсолютно еднакви габаритни и присъединителни размери метановите смесители са с 2 до 4 мм по-малък диаметър на дифузора.
За да се получи нормално смесообразуване, този принцип трябва да се спазва.
9. Електроника - превключватели, взривни клапани и т.н. е като при уредбите за пропан-бутана.
ЧЕТВЪРТА СТЪПКА: Пълнене и проверка за течове
Проверката се извършва по познатия ни начин с пенообразуващо вещество или с помощта на газанализатор по всички връзки.
Може да се направи и още една проверка: При оставен в покой двигател и изключено запалване, манометърът показва налягането в магистралата.
Ако затворим крановете на бутилките и налягането започне да спада, това означава, че има изтичане или от електроклапана, или от връзките.
Ако в магистралата сме монтирали магистрален спирателен електроклапан, спазвайки горния принцип и отваряйки електрически последователно двата клапана, можем да проверим херметичността им.
ПЕТА СТЪПКА: Настройката
При конвертирането на метан настъпват два съществени проблема.
1. Смесителят: От една страна, той трябва да е с по-малко сечение, за да получим подобаваща мощност на метан и от друга - трябва да пропуска достатъчно въздух, за да не задуши мотора на бензин.
Подходящо решение са електрическите ограничители на въздуха.
2. Ниска скорост на горене на метано-въздушна смес: този факт изисква по-голямо предварение на запалването, за оптимална динамика и мощност.
Италианските производители предлагат коректори за промяна на предварението при преминаване на метан.
Решенията на този въпрос са много и разнообразни, почти толкова, колкото запалителни системи съществуват.
Тук думата имат специалистите от газсервизите.
Източник: Списание “Автогаз”

